Право на живот

Какво е право на живот?

Всеки има право на живот. Правото на живот е едно от основните човешки права, гарантирано от всички международни инструменти по права на човека. 

Комитетът по права на човека на ООН заявява:

[Правото на живот] е висше право, което не може да бъде ограничавано, дори в ситуации на въоръжен конфликт и други обществени бедствия, застрашаващи живота на нацията.

В действителност, обаче, лишаване от живот се случва в много различни ситуации. Лишаването от живот включва както целенасочено увреждане, така и такова, което е предсказуемо и предотвратимо. То може да е причинено от престъпно и въоръжено насилие, пътни и производствени злополуки, влошаване на околната среда и природни бедствия, физическо и психическо здравеопазване, разпространение на животозастрашаващи болести, военни конфликти, крайна бедност, глад и недохранване. 

Кой защитава правото на живот?

Държавата е основният гарант за правата на човека и трябва да осигури спазването и зачитането на правото на живот в съответната страна.

Това означава, че:

  • Държавните служители могат да употребяват смъртоносна сила в много малко ситуации, които са с изключителен характер и когато такава намеса е абсолютно необходима;
  • В случаите, когато държавните служители осъзнават, че нечий живот е или би могъл да е в риск, те са длъжни да направят всичко възможно да го предпазят и защитят;
  • В случай на отнемане на живот, държавата има задължението да го разследва.

Задължението на държавата да защитава правото на живот включва и приемането на законова рамка, която да осигури максимално осъществяването на правото на живот, което означава и приемането на законови разпоредби за предпазване от всички предполагаеми заплахи, произтичащи от публични или частни юридически лица, както и организации или държавни органи и структури, имащи пълномощията да защитават правото на живот.

Може ли отнемането на живот да бъде оправдано?

Макар че правото на живот е едно от основните права, то не е абсолютно. Водещите документи по права на човека забраняват произволното лишаване от живот. Това означава, че в някои изключителни случаи, лишаването от живот може да не е произволно. Например, това би могло да включва случаи на самозащита или употреба на потенциално смъртоносни средства от правоохранителните органи. Въпреки това, трябва да се отбележи, че използването на сила в подобни ситуации трябва да е последна мярка и да е строго необходима за защита на живота от непосредствена опасност.

Международно признаване на това право

Правните норми за защита на правото на живот са формулирани след края на Втората световна война, когато международната общност решава да въведе общ стандарт за защита на основните права. 

Всеобщата декларация за правата на човека е приета през 1948 г. и в нея се заявява в чл. 3: 

Всеки има право на живот, свобода и лична сигурност.

Правото на живот е защитено във всички най-важни международни и регионални конвенции за правата на човека.

В контекст

Източници

Последно обновяване 12/05/2024