Какво е изтезание?
Изтезанието е широко понятие, което няма общоприето определение. Казано с прости думи, изтезанието е акт на причиняване на силна болка или страдание, което може да бъде физическо или психологическо. Изтезанието е умишлено действие – обикновено то се прилага за получаване на информация или признание от задържано лице, за да бъде наказано, принудено, унижено и/или сплашено.
Какво е нечовешко или унизително отнасяне (НУО) или наказание?
Разликата между изтезанието и НУО се състои в тежестта на причиненото страдание. Изтезанията включват най-висока степен на интензивност и се прилагат умишлено. Нечовешкото отнасяне или наказание включва по-малко страдание в сравнение с изтезанието: то достига минимално ниво на тежест и причинява или действителна телесна повреда, или интензивно психическо страдание. Не е задължително да е умишлено. Унизителното отнасяне унижава човек, не зачита достойнството му или предизвиква страх. Не е необходимо да е умишлено и често не води до телесна повреда.
Няма изчерпателен списък на действията, които се квалифицират като изтезания или НУО: винаги зависи от обстоятелствата. Оценката е относителна и включва фактори като продължителност на деянието, възраст, пол и здравословно състояние на пострадалия, условия и последици от деянието и др.
забележка Забраната обхваща и случаи на депортиране или екстрадиране на лице, когато съществува реален риск лицето да бъде подложено на изтезания или НУО в родната си страна.
Може ли изтезанията или нечовешко или унизително отнасяне или наказание да бъдат оправдани?
Изтезанията и НУО не могат да бъдат оправдани – тази забрана е абсолютна, без изключение. Нито общественият интерес, нито правата на другите, нито действията на жертвата, колкото и опасни или престъпни да са те, не могат да оправдаят намесата в това право.
Кой защитава това право?
Държавата е основният гарант за правата на човека. Задълженията й са две: отрицателни (задължения „да не прави“ нещо) и положителни (задължения „да прави“ нещо).
Отрицателното задължение изисква държавата да се въздържа от всякакви форми на малтретиране, т.е. да не се изтезават и да не се третират лица по нехуманен и/или унизителен начин. Позитивните задължения изискват от държавата да защитава лицата от малтретиране (чрез приемане на съответните закони, осигуряване на необходимото обучение и т.н.) и да разследва ефективно актове на малтретиране.
Международно признаване на това право
Нормите, забраняващи изтезанията и НУО, са формулирани след края на Втората световна война, когато международната общност решава да установи общ стандарт за защита на основните права. През 1948 г. е приета Всеобщата декларация за правата на човека, която гласи следното в член 5:
Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.
Забраната се открива и в международни и регионални конвенции за правата на човека. През 1984 г. ООН приема отделен правен документ, изцяло забраняващ изтезанията и НУО – Конвенцията срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.