Свобода и лична сигурност

Какво е свобода и лична сигурност?

Правото на свобода и лична сигурност е правото да бъдеш физически свободен и правото да не бъдеш незаконно и произволно задържан. Ако дадено лице е задържано, трябва да има основания (причини за задържане) и процедура, която е установена от закона. Правото на свобода и лична сигурност не трябва да се бърка със свободата на придвижване – последното е отделно право.

Лишаването от свобода не означава непременно арест или задържане в затворническа килия. То може да приеме и други форми, като принудително настаняване в психиатрично заведение, задържане в гранични транзитни зони, в полицейска кола или дори домашен арест.

Може ли лишаването от свобода да бъде законосъобразно?

Наистина има обстоятелства, при които дадено лице може да бъде лишено от свобода законосъобразно. Това включва задържане на лице въз основа на основателни причини и след ясни процедури, установени от закона.

Задържането обикновено може да се основава на следните неща:

  • когато се изпълнява присъда от компетентен съд;
  • когато дадено лице не е изпълнило съдебно разпореждане или за да се гарантира, че дадено лице спазва закона;
  • когато дадено лице е заподозряно в извършване на престъпление и задържането е необходимо за предотвратяване на друго престъпление или за предотвратяване на бягството на лицето;
  • медицински и/или социални причини: напр. принудително настаняване на лице в психиатрично заведение или при нужда, за да се предотврати разпространението на инфекциозни заболявания;
  • неразрешено влизане в държава или в случаи на депортиране или екстрадиция.

 

Кой защитава това право?

Държавата е основният гарант за правата на човека. Задълженията й са два типа: отрицателни (задължения „да не прави“ нещо) и положителни (задължения „да прави“ нещо).

Отрицателното задължение изисква държавата да се въздържа от нарушаване на правото на свобода и лична сигурност, т.е. да не задържа лица незаконно. Положителното задължение включва задължението да се осигури защита срещу незаконно задържане на всеки в рамките на конкретната юрисдикция, като се гарантира, че дадено лице е лишено от свободата си, само в съответствие със закона и непроизволно.

Международно признаване на това право

Всеобщата декларация за правата на човека, важен документ за правата на човека, приет след края на Втората световна война, съдържа два члена, които споменават това право.

Член 3 гласи:

Всеки има право на живот, свобода и лична сигурност

докато член 9 добавя още, че

Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание

Правото на свобода и сигурност е общопризнато – то се намира във всички общи международни и регионални конвенции за правата на човека.

Една от формите на лишаване от свобода, при която съдбата или местонахождението на изчезналото лице се укрива, е регламентирана от 2010 г. с отделна конвенция ¬¬– Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване.

В контекст

Източници

Последно обновяване 10/07/2024