Какво включва задължението за човешко и достойно отнасяне и как се преценява дали е имало нарушение?
Всеки човек има право на човешко и достойно отнасяне. Това означава, че държавните органи не само трябва да избягват нечовешкото и унизителното отношение, или изтезание, но трябва да Ви защитават активно и да разследват всеки случай на такова отношение от когото и да било.
Научете повече:
Определени условия в психиатричната болница (като условията в стаята Ви, липсата на светлина или броя на хората) или поведението на медицинския персонал или държавните служители (като употребата на ограничителни мерки или избора на медикаментозно лечение), могат да причинят физическа болка или унижение, ако не са предоставени или проведени правилно. Правата на човека забраняват държавните служители или медицинският персонал да Ви причиняват такова страдание по всяко време и във всяка ситуация.Това се нарича забрана за нечовешко и унизително отнасяне или в повечето случаи – изтезание.
Определени ограничения на правата Ви няма да Ви причинят непосредствено страдание.
пример Въпреки, че имате право да си вземете душ, което е елемент от поддържането на редовна хигиена, да пропуснете един ден, в обичайна ситуация, няма да Ви причини голямо неудобство. Ако, обаче, нямате възможност да взимате душ дълго време, това може сериозно да увреди емоционалното Ви състояние и евентуално да причини и проблем с физическото Ви здраве.
За да се установи дали към някого е имало нечовешко отнасяне, унижение или изтезание, е нужно да му е причинено минимално ниво на страдание. Простото неудобство, дори когато е продължило известен период от време, няма да се разглежда като нарушение на забраната на нечовешко и унизително отнасяне. Затова се прави преценка на това дали е имало ограничаване на правата Ви и дали ефектът от него в конкретната ситуация е бил така тежък за Вас лично, че е нарушило правата Ви.
Ситуациите, в които условията или отношението могат да се квалифицират като нечовешко или унизително отнасяне, могат да са различни за различните хора. Ситуация, която е съвсем подходяща за един, може да е унизителна за друг. Затова преценката на всяка ситуация е важна, като се съобразяват характеристиките в отношението и конретния човек, като например:
- Възрастта, пола, здравословното състояние на човека и т.н..
пример Настаняване в студена стая за известен период от време може да причини минимално неудобство за здрав човек. Но по-дълъг период на ниска температура може да причини сериозно страдание и увреждане за по-възрастен човек, който има здравословни проблеми. Предоставянето на месо на човек без специални диетични нужди не би причинило унижение. Но принуждаването да се храни с месо на човек, чиято религия забранява това, най-вероятно ще наруши свободата на изповядване на религия и ще причини унижение и страдание.
- Условията и ефекта от отношението
пример Използването на ограничителни колани, дори в случаи, когато е основателно, ще остави винаги негативен ефект върху психичното здраве на човек. Ако сте ограничен/а с тях малко по-дълго от необходимото, е повече от вероятно това да не се отрази далеч по-негативно от онова, което вече сте преживял/а. Но, ако останете ограничен/а за по-дълго от необходимото, това най-вероятно ще Ви се отрази далеч по-зле психически и физически от обичайно очакваното. То може да се счита за нечовешко и унизително отнасяне.
- Продължителността и честотата на отношението
пример Ако двама души живеят в малка стая с две легла, но имат достъп до по-голяма дневна през по-голямата част от деня, е много вероятно това да не е нарушение на забраната за нечовешко отнасяне. Но, ако тези хора са принудени да прекарват 23 часа в денонощието за продължителен период от време в стая, в която няма място за сядане или за ходене, това би им причинило тежко психическо и физическо страдание.
Всяко прилагане на сила и ограничителни мерки се извършва при стриктни условия. Най-важното е, че употребата на сила или ограничителни мерки трябва да е абсолютно необходима, за да се предотврати опасност и да се осигури ред. Прочетете повече за употребата на ограничителни мерки.
В общия случай, всяка употреба на сила или ограничителни мерки, които не са абсолютно необходими, ще се разглежда като нарушение на забраната за нечовешко или унизително отнасяне или дори изтезание. Дори употребата на лека физическа сила може да наруши правото на човека, ако накърни достойнството му.
Освен основните критерии, посочени по-горе, за да се прецени дали правата на пациента са били нарушени при употребата на сила или ограничителни мерки, е важно да се разгледа поведението на пациента, нивото на опасност, която това поведение представлява и дали използваните мерки са били прекомерни или не, за да се противопоставят на това поведение.
пример Ако полицаите се отнасят към пациент, който не е агресивен и не оказва съпротива, докато го конвоират до болницата, грубо или го удрят, това би било нарушение на забраната за нечовешко отнасяне. Но, ако медицинският персонал постави колани на пациент, чието психическо състояние рязко се е влошило и опитва да се самонарани, това най-вероятно не би било нарушение на забраната.
Прочетете повече за правото на живот, в случай, че употребата на сила или ограничителни мерки от полиция или медицински лица е довела до смъртта на пациента.
Администрацията на психиатричната болница, полицията или другите органи, отговорни за Вашето принудително настаняване, имат задължението да преотвратят и да разследват надлежно всички случаи, в които може да сте бил/а подложен/а на нечовешко, унизително отнасяне или изтезание.
Въпреки, че държавата сама по себе си, може да не е директно отговорна за отношението в тези случаи, тя е длъжна да започне разследване по Вашата жалба за малтетиране или нечовешки условия и да ги преотврати за в бъдеще. Ако държавата не изпълни това си задължение, ще бъде разглеждана като нарушител на забраната на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне.