Същестуват три форми на домашно насилие – физическо насилие, съпротивително насилие и нефизическо насилие.
Физическо насилие
Физическото насилие е непрекъснато използване на сплашване, принуда и сила, както и други тактики за контрол за установяване и поддържане на връзка на господство над интимен партньор. Този вид насилие е систематичен начин за ползване на различни тактики за ограничаване на автономността на интимния партньор. Това е много повече от обикновена атака/удар. Побоят е най-честата форма на домашно насилие и се отчита като 90–92% от всички случаи на домашно насилие.
Определени са няколко различни тактики, които извършителите обичайно използват, за да получат и държат власт и контрол над жертвите си и за да гарантират предаването им в отношенията с партньора:
- Сплашване
- Принуда и заплахи
- Емоционална злоупотреба
- Изолация
- Омаловажаване, отричане и обвиняване
- Използване на децата
- Привилегироване на мъжете
- Икономическа злоупотреба
Обикновено е налице елемент на заграбване, когато този тип насилие се използва в интимна връзка – пострадалите чувстват, че не могат да напуснат, без да бъдат наказани. Удрянето предизвиква страх от продължителни актове на насилие и следователно влияе върху способността на пострадалия да говори свободно, например пред служители на реда, както и да напусне насилствените отношения.
Съпротивително насилие
Съпротивителното насилие включва както законна, така и незаконна употреба на сила в отговор на принудителната и контролираща тактика на насилника или в отговор на насилие на друго лице. Съпротивителното насилие обикновено е отговор на побой. Смята се, че представлява 5–8% от всички случаи на домашно насилие. Съпротивителното насилие е част от по-широката стратегия на пострадалия да спре или ограничи насилието. Някои примери за съпротивителни действия срещу насилника включват:
- Договаряне
- Призиви към семейството и приятелите
- Умиротворяване
- Гняв и враждебност
- Разделяне
- Оттегляне
- Употреба на сила
Нефизическо домашно насилие
Нефизическото домашно насилие е форма, използвана от един интимен партньор срещу другия и не е нито постоянен опит за упражняване на контрол, нито отговор на контрола. Тя обхваща всички други актове на домашно насилие, които могат да бъдат разделени на категории като ситуативно насилие или насилие, което произтича от проблеми с психичното здраве или зависимост от вещества. Нефизическото насилие е най-рядко срещаният вид домашно насилие и се преценява на 1–3% от всички случаи на домашно насилие.
Разпознаване на формите на домашно насилие
И трите форми на домашно насилие се срещат в много насилствени отношения. В доста случаи пострадалите от домашно насилие използват съпротивително насилие като инстинктивен отговор на насилието на извършителя с цел защита на живота си. Поради това е много важно правоприлагащите институции да помагат на доставчиците на услуги за пострадалите и услуги за извършителите, да разграничават формите на домашно насилие и да идентифицират първичния агресор и пострадалия, така че да предприемат адекватни действия срещу извършителя и да осигурят необходима защита на пострадалия.
Ако не се разграничи един вид домашно насилие от друг, това може да доведе до:
- Застрашаване на жертвите от продължаващо насилие
- Неподходящи реакции от страна на органите на реда, прокуратурата и съда, адвокати и съветници
- Насърчаване на извършителите
пример Ако в случай на съпротивително насилие неговият извършител, който всъщност е пострадал от побой, бъде определен за първичен агресор на домашно насилие, това може да доведе до наказателно преследване на жертвата на побой, докато не се предприемат действия срещу насилника, като по този начин се оправомощава насилника да поддържа власт и контрол върху пострадалия.
пример Ако физическото насилие е категоризирано като нефизическо домашно насилие, поради оправдаването на действията на извършителя с употреба на алкохол, моделът на насилие остава неразпознат и така се застрашава сигурността на пострадалия.