Държавната и общинската полиция са правоприлагащи институции, които имат право да реагират на случаи на домашно насилие, ако безопасността, здравето или живота на човек са застрашени.
Държавната и общинската полиция имат право да следят за изпълнението на издадена от съда заповед за защита при случаи на домашно насилие и да гарантират безопасността на пострадалите от по-нататъшни нападения от извършителя. Когато има налична информация, потвърждаваща, че животът и здравето на пострадалото лице са непосредствено застрашени, пострадалото лице има право да подаде писмено искане за спешни действия в полицейското управление.
Важно е да се отчете, че домашното насилие не е просто „конфликт в семейството“ или „скандал“, а е сериозно нарушение на правото на човек на безопасност и физическа и психическа цялост. Пострадалите от домашно насилие не са лишени от тези права на човека, когато започват отношения с партньорите или съпрузите си. Следователно държавата има задължение да защитава пострадалите от домашно насилие и да третира домашното насилие като престъпление.
Полицията има законово задължение да реагира на случаи на домашно насилие. Следователно, ако сте пострадал/а от домашно насилие и Вашата безопасност, здраве или живот са застрашени, имате право да се обадите на полицията (112) за Ваша защита. На практика, полицаите са първите, които реагират в повечето случаи на домашно насилие.
Кой може да се обади на полицията?
Възможни са ситуации по време на домашно насилие, при които пострадалото лице няма възможност да се обади в полицията. Много пострадали от домашно насилие съобщават, че веднага щом вдигнат телефона, за да се обадят в полицията, извършителят им отнема телефона или пострадалото лице може да бъде твърде уплашено, за да се обърне към полицията поради сплашване от страна на извършителя.
важно Обаждането и обяснението могат да бъдат направени и след физическото насилие и когато пострадалото лице има възможност да се обърне за помощ.
Не е необходимо обаждането в полицията да бъде направено от самите пострадали. То може да бъде направено от всеки свидетел на домашно насилие, например съседи, които са чули нападението или дете, което е свидетел на домашно насилие и следователно също е пострадало. Има случаи, когато пострадалото лице няма възможност да се обади директно на телефон 112, но може да изпрати съобщение до приятел или друг член на семейството, който след това може да се обади в полицията и да съобщи за нападението, на което полицията след това има задължение да реагира.
Детето също има право да се обажда по телефона, когато е пряка жертва на физическо, сексуално или друг вид насилие. Няма изискване за представителство oт законен настойник на дете, за да може се обади на 112 и полицията трябва да реагира и на това обаждане.
Задължения на полицията
Когато полицията пристигнe на мястото на домашно насилие, те имат право да идентифицират извършителя и да издадат предупредителен протокол срещу него. Полицейските служители също имат право да арестуват извършителя, ако има признаци за тежко престъпление. Ако извършителят не е изпълнил издадена от съда заповед за защита, полицията е длъжна да го арестува и да уведоми прокуратурата.
Какви нарушения на правата на човека са възможни?
Като се има предвид, че не всеки полицейски служител е обучен как да действа в случаите на домашно насилие, риск от нарушаване на човешките права може да възникне поради неспособността на полицията да гарантира безопасността на жертвата. Например, неспособността на полицейски служител да разграничи първичен агресор от пострадал, може да доведе до продължително насилие спрямо реалната жертва.
Държавата трябва надлежно да осигурява предотвратяване, разследване и наказване на актове на насилие в съответствие с националното законодателство, независимо дали тези действия са извършени от държавни служители или от частни лица. Неспособността на полицията да реагира адекватно на случаите на домашно насилие може да се счита за несправяне от страна на държавата с гарантиране на сигурността на жертвите.
Правото на живот, забраната за нечовешко или унизително отнасяне и правото на личен и семеен живот
Оперативните мерки, които полицията трябва да приложи, за да се защитят пострадалото лице и неговите деца, са средство за защита, което държавата трябва да предоставя с цел упражняване на човешките права на пострадалите. Ако полицията не успее да реагира адекватно на ситуация на домашно насилие, това може да доведе до нарушаване на правото на живот, забраната на нечовешкото или унизително отнасяне и правото на личен и семеен живот.
Забрана на дискриминация
Домашното насилие се счита за форма на дискриминация спрямо жените, тъй като засяга предимно жени. Ако държавата (в случая - полицията) не успее да реагира ефективно и да осигури защита на пострадалите от домашно насилие в случаи на непосредствени заплахи за техния живот, свобода или здраве, това може да доведе до нарушаване на забраната за дискриминация във връзка с нарушение на правото на живот и/или забраната на нечовешко или унизително отнасяне и правото на личен и семеен живот.