Всеки съд трябва да обоснове решенията си. Съдът трябва да обясни на каква фактическа и законова база е взел тези решения.
Това изискване се отнася както до окончателното решение, така и до различни решения по време на производството. Това е гаранция, че решението на съда не е взето произволно и че страните са били изслушани в процеса на вземане на решения.
Дължината и подробностите в мотивацията на съда зависят от:
- Bида на решението
- Kолко е важно в процеса
- Bъпросите, които се обсъждат в него
пример Установяването на вина или невиновност трябва да съдържа подробно обсъждане на всички признаци на състава на престъплението; но решение за продължаване на процесуални срокове може да бъде по-малко детайлизирано.
Достатъчно мотиви
Решението може да съдържа достатъчно мотиви, дори ако съдът не е съгласен с позицията ви. От друга страна, задължението за мотивиране не означава, че всеки аргумент, който сте представили във вашето становище, трябва да бъде обсъден в подробности или дори споменат в решението. Ако обаче даден аргумент, който представяте, може да бъде решаващ за изхода на производството, съдът трябва да прецени това в своето решение.
Обхват
Задължението за мотивирано решение не се прилага за всяко едно решение, взето от съда. При все това, той се отнася до всички решения, които засягат вашите човешки права. Когато съдът вземе просто решение, основано на правна разпоредба, съдията не е задължен да предоставя подробни мотиви.
пример Решението за удължаване на срока на задържането ви под стража трябва да бъде добре обосновано. Но решението за отхвърляне на определени документи, защото страната не е успяла да спази срока за подаване, няма да изисква подробно мотивиране.
Решения по обжалване
Ако по-горния съд е съгласен с мотивите на по-долния съд и не са повдигнати нови въпроси в жалбата, по-горният съд може да посочи, че е съгласен с решението на по-долния съд, без да го преписва отново.