Какво е свобода на изразяване?
Свободата на изразяване е основен компонент на всяка демокрация. Тя предоставя на всеки човек свободата да има различни мнения и да ги изразява, да получава информация, както и да съобщава информация и идеи, без намеса от страна на държавните органи. Това основно право позволява циркулацията на различни гледни точки и вярвания, както и свободен дебат и дискусия в обществото.
Нещо повече, това е ключов инструмент за медиите и обществото като цяло, за да държат държавата, нейните институции и политиците отговорни за техните действия, особено по отношение на въпроси на корупция или конфликт на интереси в правителството. Следователно, въпреки че това право е изключително важно за всички хора, то е от особено значение за журналистите и всеки, който работи в медиите, тъй като тяхната работа е да бъдат „куче пазач“ на едно здраво демократично общество. Това означава, че трябва да им бъде позволено да пишат свободно и да критикуват държавата и нейните институции.
Какви форми и видове изразяване са защитени?
Това право обхваща различни форми на изразяване: визуални (снимки, изображения и видеа), аудио (музика, реч и т.н.) и поведение (изпълнение или действие). Така тази свобода обхваща както вербалната, така и невербалната комуникация. Защитено е изразяване от различно естество: политическо, артистично, търговско или друго.
Свободата на изразяване защитава идеи или мнения, които могат да бъдат противоречиви, смущаващи или дори шокиращи – защото плурализмът и толерантността са основни ценности на едно демократично общество.
забележка Не са обхванати всички видове реч. Например, речта на омразата или подбуждането към насилие не се ползват с такава защита.
Кои са органиченията на свободата на изразяване?
Свободата на изразяване не е абсолютна и следователно може да бъде обект на ограничения. Европейската конвенция за правата на човека предвижда три критерия, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде ограничението законосъобразно:
1. Ограничението е предвидено от закона: в националното законодателство има разпоредба, позволяваща такова ограничение
2. Ограничението е необходимо в едно демократично общество:
- в интерес на националната сигурност, териториалната цялост или обществения ред
- за предотвратяване на безредици или престъпления
- за защита на здравето или морала
- за защита на репутацията или правата на други лица
- за предотвратяване разкриването на информация, получена поверително
- за поддържане на авторитета и безпристрастността на съдебната власт
3. Ограничението е пропорционално (не повече от необходимото за постигане на преследваната цел)
Тези критерии също като цяло са приети и прилагани от други международни институции за правата на човека и следвани от много национални органи за вземане на решения.
забележка Трябва да се разграничава правото на мнение от правото на изразяване на мнение. Първото не допуска изключения или ограничения – на никого не може да бъде забранено да има мнение, дори и непопулярно. Това, което може да бъде ограничено, е изразяването на това мнение.
Кой защитава това право?
Държавата е основният гарант за правата на човека. Задълженията й са две: отрицателни (задължения „да не прави“ нещо) и положителни (задължения „да прави“ нещо).
Отрицателното задължение е да се въздържа от произволна намеса в свободата на изразяване, като по този начин създава среда, позволяваща свободен обмен на идеи и мнения. Положителното задължение е да гарантира защитата на свободата на изразяване от намеса на публични органи или всяка друга намеса. Това включва създаването на ефективни механизми за защита на журналистите, работеща система от съдилища и др.
Международно признание на това право
Свободата на изразяване е включена във Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., първият изчерпателен списък на правата на човека, приет от Общото събрание на ООН.
Член 19 гласи:
Bсеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.
Това право също е включено в международни и регионални конвенции за правата на човека.