Свобода на събранията и сдружаването

Какво представлява свободата на събранията и сдружаването?

Свободата на събранията позволява на всяко лице да се събира в групи, за да действа координирано и целенасочено. Събранието не е просто група от хора, всеки от които действа индивидуално (като опашка), а колективно действие: например шествие, протест или демонстрация. Свободата на сдружаване позволява на всяко лице да се присъедини към група или организация, за да преследва обща цел. Това може да е синдикален съюз, професионална асоциация или друга организация. Свободата на събранията и сдружаването не само гарантира правото да бъдеш част от събрание или сдружение, но също така гарантира, че никой не може да бъде принуден да се присъедини.

Какви са ограниченията на свободата на събранията и сдружаването?

Това право обхваща частни и публични събрания, статични и динамични – ключовата дума е „мирни“. По този начин събиранията с насилие не са защитени.

Като цяло, свободата на събрания и сдружаване не е абсолютна и следователно може да бъде обект на ограничения. Европейската конвенция за правата на човека предвижда три критерия, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде ограничението законосъобразно:

1. Ограничението е предвидено от закона: в националното законодателство има разпоредба, позволяваща такова ограничение

2. Ограничението е необходимо в едно демократично общество:

• в интерес на националната сигурност или обществения ред
• за предотвратяване на безредици или престъпления
• за защита на здравето или морала
• за защита на правата и свободите на другите

3. Ограничението е пропорционално (не повече от необходимото за постигане на преследваната цел)

Тези критерии също са общоприети и прилагани от други международни институции за правата на човека и следвани от много национални органи за вземане на решения.

Кой защитава свободата на събранията и сдружаването?

Държавата е основният гарант за правата на човека. Задълженията й са две: отрицателни (задължения „да не прави“ нещо) и положителни (задължения „да прави“ нещо).

Отрицателното задължение е да се въздържа от произволна намеса в свободата на събрания и сдружаване, като по този начин създава среда, в която хората могат да се събират и да създават съюзи свободно. Положителното задължение е да гарантира защитата на тази свобода. За целта държавата трябва да приеме съответните закони, да има работеща съдебна система и да предприема мерки за сигурност, за да гарантира сигурността на събранията и т.н.

Международно признаване на това право

Първият важен документ за правата на човека – Всеобщата декларация за правата на човека, приета през 1948 г. – гласи следното в член 20 (1-2): 

Bсеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения. Hикой не трябва да бъде принуждаван да участва в дадено сдружение.

Тази свобода по-късно беше включена в международни и регионални конвенции за правата на човека. Международната организация на труда прие отделна конвенция, обхващаща различни аспекти на свободата на сдружаване – Конвенцията за свобода на сдружаване и защита на правото на организиране.

Комитетът по правата на човека също така подчерта значението на правото на събрания, заявявайки, че:

[то] е важно само по себе си, тъй като защитава способността на хората да упражняват индивидуална автономия в солидарност с другите. Заедно с други сродни права, то представлява и самата основа на система за управление на участието, основана на демокрация, права на човека, върховенство на закона и плурализъм.

В контекст

Източници

Последно обновяване 06/05/2024