Какво е свобода на придвижване?
Свободата на придвижване е правото на човек да пътува от място на място.
Първо, това включва правото на дадено лице да се движи в рамките на дадена държава и да избира местожителството си. Това е вътрешното измерение.
Второ, включва правото на лицето свободно да напусне държавата. Това е външното измерение.
Има ли някакви ограничения?
Свободата на придвижване не е абсолютна и може да бъде предмет на законови ограничения. Европейската конвенция за правата на човека дава подробни критерии – когато те са изпълнени, ограничението е законно.
1. Ограничението е разрешено от вътрешното законодателство;
2. Ограничението е необходимо в едно демократично общество:
- в интерес на националната сигурност или обществения ред
- за опазване на обществения ред
- за превенция на престъпността
- за защита на здравето или морала
- за защита на правата и свободите на другите
3. Ограничението е пропорционално (не повече от необходимото за постигане на преследваната цел).
Тези критерии са признати и в други международни конвенции (например в Международния пакт за граждански и политически права), използват се в съдебната практика и се следват от много национални органи за вземане на решения.
Kакви са примерите за законни ограничения на свободата на придвижване?
1. Ограниченията върху свободата на придвижване в дадена държава могат да включват:
- забрана за напускане на дома по време на криминално разследване
- общо блокиране по време на пандемията от COVID-19
- забрана на баща, обвинен в домашно насилие, да се върне в семейното жилище
- изискване за предоставяне на пръстови отпечатъци за получаване на паспорт
забележка Не всяко изискване, свързано с придвижването или пътуването на дадено лице, е ограничение: например, изискването за закопчаване на предпазен колан или преминаване на проверка за сигурност на летището, не се считат за ограничения в контекста на човешките права.
2. Свободата на избор на местожителство може да включва:
- забрана за промяна на адреса по време на наказателен процес
- изискване за съобщаване на промяна на местоживеенето
- забрана за пребиваване в затворен град с ядрени съоръжения
пример По делото Наговицин срещу Русия жалбоподателят е участвал в операцията по почистване след ядрената авария в атомната централа в Чернобил. Поради това той имал право на безплатно жилище от държавата и поискал от властите да му осигурят апартамент в Москва. Европейският съд по правата на човека установява, че отказът на властите да вземат предвид това предпочитание, не е нарушение на свободата на придвижване – нищо не е спирало жалбоподателя да се премести в столицата.
3. Свобода за напускане на държава може да включва забрани за пътуване, наложени на следните основания:
- невалиден паспорт или документ за самоличност
- отказ за плащане на митнически глоби или задължения
- по време на висящо наказателно производство
- нарушение на имиграционните правила
- при пътуване на дете – поради липса на съгласие на един от родителите
забележка Този аспект на свободата на придвижване не гарантира неограниченото право на човек да пътува. Например, една страна не е задължена да предоставя визи на всички чужди граждани, които желаят да я посетят.
Международно признаване на това право
Свободата на придвижване е от решаващо значение за хората: способността да избира местоположението си въз основа на лични предпочитания е наистина фундаментална за всеки човек.
Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. гласи в член 13:
1. Bсеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.
2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.
Впоследствие тази свобода беше включена и в международни и регионални конвенции за правата на човека.