Какво е дискриминация?

Дискриминацията може да се прояви под различни форми и в различни сфери от обществения живот. Затова е важно да умеете да разпознавате ситуации на дискриминация и да знаете дали имате право да подадете оплакване и къде можете да го направите.

Дискриминация е налице в случаите, когато дадено лице бива третирано несправедливо, без да има обективна причина, а единствено въз основа на това какъв/каква е той/тя. Дискриминация е налице тогава, когато уменията, способностите и обстоятелствата, в които се намира дадено лице не се преценяват спрямо конкретния индивид, а вместо това към него/нея се проявяват отрицателни нагласи и базирани на стереотипи мнения, основаващи се на характерни за дадения индивид признаци, като раса, етническа принадлежност, религия или убеждения, пол, език, сексуална ориентация, увреждане, възраст или други особени признаци. Дискриминацията може да се прояви под различни форми и в различни сфери от живота, а също може да е умишлена или неволна. Последствията от дискриминацията са изключване и отхвърляне на хора и незачитане на правата им.

Дискриминация и човешки права

Имате правото да се ползвате от Вашите човешки права наравно с всички останали лица, без да сте обект на дискриминация. Забраната за дискриминация е в основата на всички човешки права. 

Различните закони предлагат различна степен на защита срещу дискриминация.

В законите, които уреждат човешките права, правото на равенство и недискриминация е защитено по два начина. В някои закони защитата от дискриминация не е заложена като независимо право, а е обвързана с други права и свободи, гарантирани от тези закони. Например, държавата е длъжна да зачита правото Ви на личен и семеен живот, правото Ви на справедлив процес и пр. без всякаква дискриминация.  

пример Пример за подобен подход е Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Член 14 от Конвенцията предвижда упражняването на правата, заложени в Конвенцията, да бъде осигурено без всякаква дискриминация. Следователно, жалба за дискриминация може да бъде подадена единствено, ако е свързана с друго право, заложено в Конвенцията.

От друга страна, има закони, в които забраната за дискриминация е автономно, самостоятелно право, което не е обвързано с други права, предвидени в закона. Тоест, тя е заложена като право, което не зависи от наличието или престъпването на други законни права. 

пример Според член 6 от Конституцията на Република България не се допускат никакви ограничения на права или привилегии въз основа на раса, националност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Правото на защита от дискриминация е също и автономно право, което може да се приложи към всички сфери, регулирани от държавата.

Задължения на държавата

Защитата от дискриминация предполага както позитивни, така и негативни задължения за държавата. Негативните задължения означават, че държавата (т.е. публичните власти) няма право да проявява дискриминация. Следователно, държавата е длъжна да следи да не приема закони, политики и програми, които са дискриминиращи в своята същност, а държавните органи, от своя страна, не трябва да допускат дискриминация при прилагането на закони или политики. Например, парламентът не може да приеме закон, според който единствено мъже може да бъдат назначавани за полицаи. Друг пример: държавна агенция не може да отказва да изплаща обезщетения за безработица на мюсюлмани. 

Но равноправие не може да бъде постигнато, ако само държавните власти са задължени да не проявяват дискриминация. Следователно, държавата има положителното задължение да следи да няма прояви на дискриминация в действията на отделните лица. В подобни случаи, трябва да проучите кои конкретни закони регламентират дадена сфера от живота и да намерите предвидените в тях защитени признаци. Например, законът в България забранява дискриминация, основана на етнически произход, при достъпа до стоки и услуги. С други думи, законът забранява примерно единствено етнически българи да бъдат допускани в даден нощен клуб. 

В някои случаи държавните власти може да вземат нарочни мерки за поощряване на равенството и премахването на онези пречки, които не позволяват на дадени групи или индивиди (напр. лица с увреждания) да упражняват правата си наравно с останалите. Например, работодателите в България са задължени да приспособят работното място по начин, който да позволява на дадено лице с увреждания да изпълнява служебните си задължения, но законът не поставя подобни изисквания по отношение на лица без увреждания.

Относно този раздел

В този раздел ще откриете информация относно признаците, по отношение на които е забранена дискриминация. Също ще научите как да отличавате различните видове дискриминация.

Този сайт използва бисквитки. Научете повече

×