Какво включва задължението за защита на правото на живот и как се преценява дали е налице нарушение?
Всеки има право на живот. Това означава, че представителите на държавата трябва не само да избягват ненужното отнемане на живот, но и активно да го защитават и да разследват всеки случай на неестествена смърт.
Това означава, че:
- държавните служители могат да употребяват смъртоносна сила, само в много малко случаи, които трябва да са изключителни и само, когато е абсолютно необходимо
- в случаите, когато служителите на държавата знаят, че нечий живот е или може да бъде изложен на риск, те имат задължението да направят всичко разумно възможно, за да го защитят
- ако нечий живот е бил отнет, държавата е длъжна да го разследва.
Научете повече за:
Основни принципи
Като цяло, държавни служители като полицията, надзиратели в местата за задържане или гранични служители не могат да употребяват смъртоносна сила, докато изпълняват ежедневните си задължения. Въпреки това, в някои изключителни случаи, те могат да бъдат принудени да ползват смъртоносна сила, за да предотвратят още по-големи щети. На служителите на държавата може да бъде разрешено да ползват смъртоносна сила, но само в следните ситуации:
- за защита на друго лице от незаконно насилие
- за извършване на законен арест
- за предотвратяване на бягството на законно задържано лице
- за потушаване на бунт или въстание.
пример Наздирател в затвора може да използва пистолет срещу някого, който се опитва да избяга от затвора и може да застраши други хора. Надзирател, обаче, няма право да използва оръжие срещу някого, който отказва да бъде преместен на друго място, но не застрашава живота или здравето на някой друг.
важно Умишленото убийство на човек е забранено.
Процедурата за употреба на смъртоносна сила трябва да бъде предписана в националното законодателство и държавните служители трябва стриктно да спазват тези правила.
Критерии за преценка
Смъртоносна сила може да се употребява, само когато е абсолютно необходима и трябва да бъде строго пропорционална на опасността, която представлява лицето! Ако употребата на сила е довела до нечия смърт, държавата ще трябва да докаже, че:
- съществува една от гореспоменатите легитимни цели
- не е имало други ефективни средства за разрешаване на ситуацията и
- употребата на смъртоносна сила е пропорционална на извършеното престъпление и нивото на опасност, което представлява лицето (Например, че пистолет не е използван, само за да попречи на някого да започне юмручен бой с друг човек или че лицето, което се е опитвало да избяга от законен арест, е вероятно да причини сериозна вреда на някой друг).
Държавата може да бъде държана отговорна, независимо дали нейните служители са причинили нечия смърт пряко или непряко и дали са възнамерявали да умъртвят това лице. Следователно, смъртоносната сила винаги трябва да се употребява внимателно и след правилно планиране, когато е възможно, като се вземат предвид рисковете за всички странични наблюдатели.
Ако държавните служители не са спазили тези правила при използване на смъртоносна сила и това е довело до смъртта на някого, най-вероятно ще бъде нарушено правото на живот.
Когато държавните органи знаят или трябва да знаят, че нечий живот е изложен на реален и непосредствен риск, те трябва да предприемат всички необходими и разумни действия, за да избегнат този риск.
пример Полицията или служителите на затвора трябва да изведат задържан от килията, ако други съкилийници са го/я нападнали или са отправили реални смъртни заплахи към него/нея.
Особено внимание трябва да се обърне на лицата, задържани от държавата, като арестанти или затворници, тъй като държавата ще трябва да даде обяснение в случай на тяхната смърт.
пример Ако задържан е сериозно ранен или показва признаци на склонност към самоубийство, но не получи медицинска или специализирана помощ и почине в резултат на това, това най-вероятно ще бъде нарушение на задължението на държавата да защитава живота.
Задължението за защита на живота, обаче, не означава, че властите трябва да предприемат действия, които не могат да бъдат разумно очаквани, или да направят невъзможното, за да предотвратят загубата на живот.
Министерство на вътрешните работи или българската прокуратура имат задължението да разследват надлежно всички случаи, когато член на Вашето семейство или близък роднина е починал в ареста или затвора. Въпреки че държавата може дори да не е пряко отговорна за смъртта в тези ситуации, тя трябва правилно да разследва случилото се и да разбере дали някой е отговорен за смъртта на член на Вашето семейство или роднина.