Европейски съд по правата на човека
7 юли 1989 г.
Факти
Жалбоподателят, г-н Soering е германски гражданин, задържан в затвор в Англия, в очакване на екстрадиция в САЩ, за да бъде изправен пред обвинения в убийство, извършено в Британската общност на Вирджиния през 1985 г. Тъй като смъртното наказание е премахнато в Обединеното кралство, но не и в САЩ, британското посолство поискало от американските власти да не налагат смъртно наказание в случая на жалбоподателя. Въпреки това, властите във Вирджиния информирали правителството на Обединеното кралство, че възнамеряват да поискат смъртно наказание в случая на Soering. През август 1988 г. жалбоподателят е преместен в затворническа болница за затворници с риск от самоубийство. Според психиатричните доказателства, страхът на жалбоподателя от екстремно физическо насилие и хомосексуално малтретиране от други затворници, осъдени на смърт във Вирджиния, е имал дълбок психологически ефект върху него.
Жалба
Делото било отнесено до Съда от Европейския комитет по правата на човека, правителството на Обединеното кралство и правителството на Германия, за да се получи решение дали екстрадирането на Soering в САЩ би представлявало нарушение на член 3 (забрана относно изтезанията), член 6 (право на справедлив процес) и член 13 (право на ефективни средства за защита).
Решение на съда
Съдът първо разяснява, че смъртното наказание е разрешено при определени условия от член 2 от Конвенцията. Въпреки това, жалбоподателят предполага, че не самото смъртно наказание, а „феноменът осъдени на смърт“ нарушава забраната за изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. По-специално, поради закъсненията в процедурите по обжалване и преразглеждане след смъртна присъда, през което време той би бил подложен на нарастващо напрежение и психологическа травма, както и екстремните условия на задържане при „осъдените на смърт“, където той очаква да бъде жертва на насилие и сексуално малтретиране поради неговата възраст, цвят на кожата и националност. Съдът констатира, че като взима предвид много дългия период от време, прекаран в очакване на смъртна присъда при такива екстремни условия, с постоянно присъстващото и нарастващо страдание от очакване на изпълнението на смъртното наказание, както и личните обстоятелства на жалбоподателя, особено неговата възраст и психическо състояние по време на престъплението, екстрадирането на жалбоподателя в Съединените щати би било в нарушение на член 3. Съдът не установява нарушения по други членове.