Пострадалите от домашно насилие имат право на обезщетение от извършителя за причинените имуществени и неимуществени вреди.
Искът за обезщетение - обезщетение за имуществени или неимуществени вреди - срещу извършителя може да бъде подаден по два начина: по време на наказателно производство и като отделен граждански иск.
Обезщетение по време на наказателно производство
Пострадалото лице може да поиска обезщетение по време на наказателно производство с молба до съда. Размерът на щетите трябва да бъде подкрепен от доказателства, например касови бележки/фактури за хоспитализация, други медицински грижи, лекарства и други. Размерът на исканото нематериално обезщетение трябва да бъде посочен в молбата.
Решението за размера на присъденото обезщетение се взема от съда едновременно с решението за наказателната отговорност на дееца. Ако съдът отхвърли иска изцяло или частично, решението на съда може да се обжалва в окръжния съд и след това във Върховния съд.
Обезщетение като отделен граждански иск
Пострадалото лице може да подаде иск за обезщетение като отделен иск в гражданския съд. За да се предяви иск пред гражданския съд, не е необходимо да се образува наказателно производство. Това означава, че ако пострадалото лице не желае да започне наказателно производство или ако актът на домашно насилие не се квалифицира като престъпление съгласно Наказателния закон, пострадалото лице все пак има право да получи обезщетение за причинените от извършителя материални и нематериални щети.
Искът за обезщетение следва да бъде заведен в отделно производство съгласно Закона за задълженията и договорите. Искът в гражданския съд може да бъде предявен, дори ако такъв иск е бил отхвърлен като недопустим по време на наказателно производство, като в този случай пострадалото лице е освободено от заплащане на държавната такса за подаване на иска.
Обезщетение от държавата
Ако пострадалите от домашно насилие също са пострадали и от едно от следните престъпления: умишлено убийство; опит за убийство; умишлена тежка телесна повреда; сексуално насилие; изнасилване, те имат права по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. Органите на МВР, следователите и организациите за подпомагане на пострадали са длъжни незабавно да информират тези пострадали за:
- техните права на достъп до медицинска помощ, за организациите, към които могат да се обърнат за безплатна психологическа помощ и подкрепа, както и за всякакъв вид специализирана помощ, които могат да получат
- правото им на правна помощ, органите, към които могат да се обърнат за упражняването му, условията и реда за предоставяне на безплатна правна помощ
- органите, пред които могат да подадат сигнал за извършеното престъпление, процедурите след подаване на сигнала и възможностите им за действие при условията и реда на тези процедури
- органите, пред които могат да подадат сигнал при нарушаване на правата им от компетентния орган, действащ в рамките на наказателното производство
- правата им в наказателния процес и възможностите за участието им в него
- органите, към които могат да се обърнат, за да получат защита за себе си и своите близки, условията и реда за получаване на такава защита
- органите, към които могат да се обърнат, за да получат финансова компенсация от държавата, условията и реда за получаването й
- възможностите за защита на правата и интересите им, ако са чужди граждани, пострадали от престъпление на територията на Република България
- възможностите за защита на правата и интересите им, ако са пострадали от престъпление на територията на друга държава, и към кои органи могат да се обърнат в тези случаи
Финансовото обезщетение по Закона за подпомагане и финансова компенсания на пострадали от престъпления може да бъде осигурено за посочените по-горе престъпления. Пострадалите, които са претърпели имуществени вреди, могат да получат парично обезщетение при условията и по реда, установени със Закона за подпомагане и финансова копмпенсация на пострадали от престъпления. Когато пострадалото лице е починало в резултат на престъпление, правата му на финансово обезщетение се прехвърлят върху наследниците или на лицето, с което пострадалото лице е било в действително съжителство.
Пострадалите от престъпления придобиват правото си на финансово обезщетение след приключване на наказателното производство с ефективен акт на органите на съдебната власт:
- осъдителна присъда, включително по дела, разгледани в отсъствие на подсъдимия
- споразумение по делото в досъдебното производство
- прокурорски или съдебен акт, с който наказателното производство е прекратено, освен в случаите, когато прекратяването е в съответствие с член 24, параграф 1, точки 1, 7, 8а и 9 от Наказателно-процесуалния кодекс
- прокурорски или съдебен акт, с който се прекратява наказателното производство поради неизвестен извършител
Молбата за финансово обезщетение трябва да бъде подадена до Националния съвет в рамките на една година от влизането в сила на съответния акт на органите на съдебната власт. Молбата може да бъде подадена чрез организация за подпомагане на жертви или чрез областния управител на настоящия адрес на пострадалия. Молбата за финансово обезщетение се разглежда в рамките на един месец от датата на получаването й. Ако е необходимо, този период може да бъде удължен до три месеца.
Финансовото обезщетение обхваща предоставянето на сума от държавата на максимално ниво за всички правоимащи лица, които не надвишават 10 000 лева. Когато финансовото обезщетение се отпуска за издръжка на лица под 18 години, които са наследници на починало лице, сумата на лице не трябва да надвишава 10 000 лева.
Финансовото обезщетение покрива, съвместно или поотделно, имуществени вреди, пряко причинени от престъпление и състоящи се в:
- медицински разходи, с изключение на разходите, покрити от бюджета на Националната здравноосигурителна каса
- пропуснати доходи
- разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски
- пропуснати средства за издръжка
- погребални разходи
- други имуществени вреди
Обезщетение и права на човека
Обезщетението на пострадалите е един от компонентите на правилното обезщетение в случаите, когато те са претърпели физическо или емоционално насилие. Следователно държавата е отговорна, първо, да гарантира, че правната рамка предвижда възможност за претендиране на такова обезщетение, и второ, да гарантира, че исканията за обезщетение се разглеждат от съответните държавни органи съгласно закона.
Неспазването на правните разпоредби, предвиждащи обезщетение, или неизпълнението от страна на съответните държавни органи на присъждане на обезщетение съгласно съответните законови разпоредби, може да доведе до нарушаване на правото на ефективно средство за защита.