Ограничаване на свободата на изразяване означава действие, при което държавата се намесва по някакъв начин в правото на изразяване на идеи. Това обикновено става като предварително се забранява публикуването или изразяването на определени идеи (предварително ограничаване) или като се наказва в последствие авторът им или този, който ги е публикувал (ограничаване след изразяване).

Предварително ограничаване

Предварителното ограничаване цели да предотврати изразяването на определени идеи преди те да са споделени и други хора да са имали възможност да ги възприемат. Такова ограничаване например би могло да бъде решение на Съвета за електронни медии, с което се забранява излъчването на конкретно предаване по телевизията или радиото.

Предварително ограничаване може да бъде приложено единствено в изключителни случаи и следва да бъде обосновано с твърди аргументи, например необходимостта да се предотврати подбуждане към омраза срещу някоя етническа или религиозна група.

Подобни ограничителни мерки засягат същината на свободата на изразяване, а именно – обмяната на информация и идеи между тези в обществото, които искат да участват в подобна обмяна, както и възможността на приемащите на информацията да изградят собствено мнение на база на информацията. Ето защо съдилищата трябва да са много стриктни, когато преценяват дали ограниченията са допустими, или не. 

Ограничаване след изразяване

Мерките за ограничаване на свободата на изразяване, след като тя е използвана, целят да санкционират автора, коментатора или публикувалия изразеното, след като то вече е достъпно за обществото. Това обикновено се случва, като съд или друга публична институция намери подобно изразяване за незаконно. Много често ограничаването след изразяване е под формата на гражданскоправни, а не наказателни санкции.

пример Ако нечия репутация е накърнена от лъжовна информация, виновният може да бъде осъден да заплати обезщетение.

В някои случаи е възможно санкциите да имат наказателен или дисциплинарен характер. Наказателните санкции са най-тежката форма на наказание и следователно трябва да бъдат прилагани само в много сериозни ситуации. Например когато има налице подбуждане към насилие или омраза, или заплаха за физическо нападение. Тези санкции трябва да бъдат пропорционални на законната цел, която преследват.  

пример Ако служител в болница разкрие информация за медицинското състояние на известен човек, той/тя може да бъде наказан/а дисциплинарно. Наказателноправна санкция като лишаване от свобода обаче, в този случай не би била съразмерна на описаното нарушение.

Ресурси

Последно обновяване 12/03/2020