Свободата на изразяване може да бъде ограничавана там, където употребата ѝ нарушава права на други хора/групи от хора или фундаментални демократични ценности. Всяко ограничаване на свободата на изразяване трябва да бъде законно и прилагано като изключение в конкретен, индивидуален случай, за да бъде допустимо.
Балансиране на права
Публични речи, статии и други форми на изразяване могат сериозно да навредят или дори да разпалят омраза или насилие срещу хора или групи от хора. Ето защо свободата на изразяване на един човек или група от хора трябва да бъде съобразена с правата на другите членове на обществото. Свободата на изразяване може да бъде ограничавана, когато човекът или групата от хора, които я упражняват, нарушават правата на друг човек/група или увреждат ценностите, върху които се основава демократичното общество.
Това се отнася и до свободата на достъп до информация. Например, на служители на службите за сигурност е забранено да разкриват информация, която са придобили във връзка със служебните си задължения.
Критерии за преценка
Въпреки всичко, ограничаването на свободата на изразяване е изключение, допустимо само след преценка на всеки индивидуален случай и само въз основа на законно основание. Ето защо полицията, съдилищата, държавните институции и дори частните организации трябва да докажат във всеки един случай на ограничаване на свободата на изразяване, че ограничаващата мярка:
- е предвидена в закон
- преследва законна цел
- е необходима за постигането на тази законна цел
- и е пропорционална/съразмерна на преследваната цел
Прочетете повече относно различните форми на ограничаване на свободата на изразяване и критериите за преценка на тяхната допустимост: