Какво е свобода на изразяване?

Всеки има право да изразява своите мнение и идеи, както и да споделя информация, в каквато и да е форма. Сред човешките права тази свобода е позната като свобода на изразяване. Тя възпира държавата или други хора да упражняват цензура над някого. Свободата на изразяване може да бъде ограничавана само въз основа на много сериозни причини.

Демокрация

Свободата на изразяване е важно човешко право, без което едно общество не може да бъде демократично. Тя позволява свободната обмяна на идеи, мнения и информация и по този начин способства за това членовете на едно общество да формират свои собствени мнения върху теми от обществено значение. Ето защо свободата на изразяване е в услуга на обществения дебат. Тя подпомага изграждането на свободни и независими медии, информирано гражданство и прозрачното функциониране на държавата.

Обхват

Свободата на изразяване обхваща почти всички начини, по които можете да се изразите, независимо от съдържанието или тона на Вашето слово. Тя покрива всички:

  • Пространства (публични и частни)
  • Цели (политически, артистични, комерсиални)
  • Форми (думи, картини, звуци)
  • Mедии (филми, комикси, радио, телевизия и социални медии)

пример Така например можете да напишете коментар под статия на даден интернет портал, да изсвирите или пуснете дадена песен на публично място, да изложите реклама на улицата или да носите тениска, която носи определено послание.

Правото на свободно изразяване Ви предпазва от необосновани ограничения на Вашето изразяване. То обаче не Ви гарантира достъп до средствата, нужни за изразяване на Вашите идеи. 

пример Списаниe или интернет портал могат да откажат да публикуват Ваша статия или коментар. Компания, собственик на социална медия, пък може да премахне Ваш коментар от управляваната от нея платформа. 

Ограничения

Свободата на изразяване е широкообхватна, но все пак не e безгранична – тя може да бъде ограничавана. Това е допустимо, когато свободата на изразяване на един човек нарушава правата на друг индивид или утвърдени обществени ценности. В подобни ситуации държавата може законно да ограничи или накаже слово, което причинява вреда другиму. Примери за подобна вреда са нарушаването на чуждия личен живот, клеветата, езикът на омразата, обидата, порнографията, увреждането на обществения ред и/или националната сигурност, разкриването на класифицирана информация и търговски тайни или пък нарушаването на авторско право. Всяка мярка, с която се ограничава свобода на изразяване, трябва да е предвидена в закон, да се прилага поради валидни причини (в преследване на цел, разрешена от закон) и само като изключение въз основа на преценка във всеки индивидуален случай. Прочетете повече за законните ограничения на свободата на изразяване и критериите за преценка на допустимостта на им.

Реч на омразата

Свободата на изразяване не е безгранична. Тя не защитава абсолютно всяка форма на изразяване. Речта на омразата не е защитена от правото на свобода на изразяване и е наказуема. Реч на омразата наричаме всяка форма на подбуждане, разпространение или оправдаване на омраза и насилие срещу индивид или група от хора, основано на определени негови/нейни/техни характеристики като раса, етнос, пол, възраст, сексуална ориентация, вярвания или увреждане. Речта на омразата противоречи на основните ценности на едно демократично общество. Ето защо държавата може законно да я предотврати или накаже. Прочетете повече относно реч на омразата.

Медийна свобода

Свободата на изразяване дава специални права, но и отговорности на медиите. Те имат за задача да информират обществото по въпроси от обществен интерес и така да създават важна платформа за публичен дебат, контрол и размисъл. Ето защо  независимите медии и качествената журналистика са считани за „кучето пазач“ в едно демократично общество.

Поради тази им роля медиите и журналистите в частност се ползват от допълнителни права и защита при изпълняване на своите дейности. Например журналистическите източници на информация се ползват от специална защита, когато са послужили за събирането и отразяването на информация от публичен интерес. Журналистите не могат да бъдат принуждавани да разкриват своите източници, освен когато съд или друг орган е постановил обратното, съобразявайки се с практиката на Европейския съд по правата на човека по подобни въпроси.  

Прочетете повече относно медийна свобода.

Достъп до информация

Свободата на изразяване включва и възможността свободно да се споделя и получава всяка информация, към която човек има интерес. Например – като четем определен вестник или уебсайт, слушаме радио или гледаме определена телевизия. Свободата на изразяване включва и правото на гражданите на достъп до публична информация, която е в притежание на институции.  Прочетете повече относно достъп до информация.

Този сайт използва бисквитки. Научете повече

×