Защита на журналистическите източници на информация

Журналистите имат право да не разкриват самоличността на източниците си на информация

Правото на неразкриване на журналистическите източници на информация

Закрилата на журналистическите източници на информация е едно от ключовите права, които журналистите имат, за да могат да упражняват свободата си на изразяване и да изпълняват функцията си на „обществено куче пазач“. Без такава закрила журналистическите източници на информация може да се въздържат от подпомагане на журналистите при изпълнение на функциите им. Журналистите имат това право без оглед на това дали източниците им са добили информацията законно или незаконно. Това право ги защитава не само от конкретни нареждания да разкрият името на източника си, но също и от действия на полицията или друг орган на публичната власт, които биха могли да доведат до идентифициране на източника.

пример Полицията не може да нареди на журналист да ѝ предаде документи, които съдържат следа, позволяваща да се идентифицира източник на информация, да подслушват телефонните разговори на журналиста или да претърсват неговия/нейния дом или електронни устройства за съхраняване на данни.

Тайната на журналистическите източници обаче не е абсолютна и може да бъде ограничена при особени случаи:

Ограничения

Журналистът може да бъде задължен да разкрие източника си само при особени случаи, ако това е необходимо, за да се защити особено важен интерес.

пример Нуждата от установяване на самоличността на източник, от когото е изтекла информация за тайния корпоративен план на търговско дружество или информация за много чувствителен случай на престъпление, не могат автоматично да се приемат за надделяващ обществен интерес, оправдаващ разкриването на журналистическия източник.

Всяка намеса в тайната на журналистическите източници трябва да се третира с най-голямо внимание. Необходимо е да са налице адекватни законови гаранции, които предотвратяват възможността властите да злоупотребяват с допускането на изключения. Българските власти следва да се съобразяват с практиката на Европейския съд по правата на човека по тези въпроси. При решаването на такъв въпрос, съдията следва да основе решението си на фактори, като това:

  • дали информацията е необходима във връзка с разкриването на тежко престъпление като сексуална или друга злоупотреба с дете, както и дали би могла да доведе до установяването на извършителя
  • дали не са налични други начини (източници) за установяване на извършителя

В постановения съдебен акт съдията трябва да обясни защо интересът от разкриване на източника на информация надделява над свободата на изразяване на журналиста и тайната на източниците му/ѝ.

Ресурси

Последно обновяване 17/03/2020