Медиите получават повече свобода само, ако действат добросъвестно, основават репортажите си на точни факти и предоставят надеждна и точна информация, съобразявайки етичните журналистически стандарти. В настоящия раздел ще прочетете за задълженията на медиите да:

  • Предоставят достоверна информация и да проверяват точността на източниците си
  • Правят ясно разграничение между новини и мнения
  • Избягват употребата на очевидно обиден език спрямо някого, когато такава употреба не е оправдана
Достоверна и проверена информация

ПЖурналистите имат задължението да предоставят достоверна информация, да проверяват фактите си и точността на източниците си. Колкото по-тежко е това, което се твърди, толкова по-точни и благонадеждни трябва да са фактите, на които то се опира.

пример Ако журналист разгласява информацията, че даден човек е извършил престъпление или е извършил нещо незаконно, тя/той трябва да потвърди, че източниците и фактите са точни и благонадеждни.

Журналистите не бива просто да предполагат, че източници като анонимни писма или твърдения на лично замесени хора в даден спор, са достоверни. В тези случаи от журналистите се очаква да проверят информацията си, като например се консултират с други налични източници или потърсят позицията на самото лице, по чийто адрес са тъврденията.

изключение Не се налага медиите да проверяват източниците си или да извършват независимо разследване, ако основават публикацията си на официални данни или информацията им идва от публични институции. Такава публична информация могат да бъдат например съдебни решения, статистическа информация, публикувана от държавни институции, или пък твърдения, направени на пресконференция.

Разграничаване на новини и мнения

Журналистите трябва ясно да отличават къде поднасят новина и къде – мнение. Това е от основно значение за това читателят да може да формира собствено мнение по темата.

Новини

Новините включват факти и данни, които могат да бъдат проверени. Ето защо новинарският продукт трябва да бъде достоверен, а информацията, която е предоставена в него, да бъде потвърдена и подкрепена с доказателства.

Мнения

Мненията изразяват мисли, идеи, убеждения или ценностни оценки от страна медийните компании, издатели или журналисти. Така например мнението може да се изрази като коментар върху общи идеи или като бележки върху новините, свързани с реални събития.

Мненията винаги са субективни, поради което не е възможно да се провери дали са истина или дали са точни. Това обаче не означава, че критични мнения по адрес на дадено лице не е нужно да имат каквато и да е фактическа основа. Мнения, които нямат задоволителна фактическа основа, може да се приемат като прекомерни и да престъпят границите на свободата на изразяване.

Какво би било задоволителна фактическа основа зависи от сериозността на направените твърдения и ще подлежи на оценка във всеки отделен случай. Все пак, колкото по-сериозни и конкретни са твърденията, толкова по-точна и достоверна трябва да е фактическата основа за тях.

пример Ако журналист публикува особено сериозното твърдение, че даден политик злоупотребява сексуално с деца, тя/той трябва да има солидни фактически основания, подкрепящи твърдението ѝ/му.

Очевидно обиден език

Журналистите не бива да използват очевидно обиден език, за да изразят негативно мнение. Въпреки това, когато отразяват въпрос от обществен интерес, на тях им е позволена известна степен на провокация и дори използването на обиден език, ако това е необходимо в контекста на конкретния репортаж.

пример По принцип наричането на някого „идиот“ не би било приемливо за журналист. Това обаче може да бъде оправдано в публикация, която реагира на изявления на депутат, с които публично се възхваляват и отричат престъпленията, извършени от окупационен режим през Втората световна война.

Този сайт използва бисквитки. Научете повече

×