Какво включва задължението да се защитава правото на живот и как да прецените дали то е било нарушено?
Всеки има право на живот. Това означава, че държавните служители трябва не само да се въздържат от отнемането на живот, което не е необходимо, но трябва и активно да го защитават и да разследват всеки случай на неестествена смърт.
Това означава, че:
- държавните служители могат да прилагат смъртоносна сила в много редки случаи, които следва да са изключителни и само когато това е абсолютно необходимо
- в случаите, когато държавните служители са наясно, че нечий живот е или може да бъде подложен на риск, те следва да предприемат всичко, което е разумно възможно, за да го защитят
- ако нечий живот е бил отнет, държавата има задължение да разследва това
Научете повече за:
Общи принципи
По принцип, държавни служители като полицията, служителите в затворите или граничните служители не могат да използват смъртоносна сила при изпълнение на ежедневните си задължения. В някои изключителни случаи, обаче, те могат да бъдат принудени да използват смъртоносна сила, за да предотвратят по-големи вреди. На държавните служители може да бъде разрешено да употребяват смъртоносна сила, но само в следните ситуации:
- за да защитят друго лице от противозаконно насилие
- за да осъществят законен арест
- за да предотвратят бягство на лице, което е законно задържано
- за да потушат бунт или метеж
пример Надзирател в затвора може да използва пистолет срещу някой, който се опитва да избяга от затвора и да застраши други хора. Но надзирателят няма право да използва пистолет срещу някой, който отказва да бъде преместен на друго място, но не застрашава живота или здравето на никого другиго.
Процедурата за употреба на смъртоносна сила трябва да бъде предписана в националното законодателство и държавните служители трябва стриктно да спазват тези правила.
Критерии за преценка
Смъртоносната сила може да се използва, само когато е абсолютно необходима и трябва да бъде строго пропорционална на опасността, която лицето представлява! Ако употребата на сила е довела до смъртта на някого, държавата ще трябва да докаже, че:
- са били налице някои от гореспоменатите легитимни цели
- не е имало други ефективни средства за разрешаване на ситуацията
- използването на смъртоносна сила е било съразмерно на нарушението, което е извършено и на заплахата, която лицето е представлявало (например, че пистолетът не е бил използван, само за да се предотврати започването на юмручен бой с друго лице, или че лицето, което се е опитвало да избяга от законен арест, е можело да причини сериозно увреждане на някого другиго)
Държавата може да бъде държана отговорна, независимо дали нейните служители са причинили пряко или непряко смъртта на някого и дали са възнамерявали да убият лицето. Смъртоносната сила трябва винаги да се използва внимателно и след подходящо планиране, когато е възможно, като се вземат предвид рисковете за всички останали лица.
Ако държавните служители не спазват тези правила, когато прилагат смъртоносна сила и това доведе до смърт на някого, правото на живот най-вероятно ще бъде нарушено.
Когато държавните органи знаят или би трябвало да знаят, че рискът за живота на някого е реален и непосредствен, те трябва да предприемат всички необходими и разумни действия, за да избегнат този риск.
пример Полицейските или затворническите служители трябва да преместят задържан от килия, ако други съкилийници го нападнат или са отправили реални смъртни заплахи срещу него.
Особено внимание трябва да се обърне на лица, държани под стража, като задържани или затворници, тъй като държавата ще трябва да даде обяснения в случай на тяхна смърт.
пример Ако задържаният е сериозно ранен или показва признаци на самоубийство, но не получава медицинско или специализирано внимание и умира, в резултат на това, най-вероятно ще е налице нарушение на задължението на държавата да защитава живота.
Задължението за защита на живота, обаче, не означава, че властите трябва да предприемат действия, които не могат да бъдат разумно очаквани или да направят невъзможното за предотвратяване на загуба на живот.
Прокуратурата има задължение да разследва надлежно случаите, при които член на Вашето семейство, близък роднина или лице, с което имате близки отношения, е починало в ареста или затвора. Дори когато държавата не може да бъде държана пряко отговорна за смъртта в тези ситуации, тя трябва надлежно да разследва какво се е случило и да разбере дали някой носи отговорност за смъртта на члена на Вашето семейство, близкия роднина или лицето, с което имате близки отношения.
Разследването трябва да започне незабавно и трябва да бъде цялостно и ефективно.
Ако държавата не разследва смъртта на члена на Вашето семейство, близкия роднина или лицето, с което имате близки отношения, независимо от това дали нейни служители са участвали в причиняването на смъртта, това ще се счита за нарушение на правото на живот.